Loading

петък, 29 юни 2012 г.

Поколението на изгубените


Митингът
III

Така започна всичко.Целият град беше пълен с народ.Улиците гъмжаха от хора-„Игла да пуснеш няма къде да падне“.Някакви лидери, дисиденти били се качваха по трибуните.Говореха за очакващият ни демократичен капитализъм, гарниран с най-голямото изобилие, което можеш да си представиш.Но винаги обещанията започваха с “Ние Ще…….“ А той не вярваше вече в ЩЕ!
Не можа си спомни кога престана да се връзва на тези думи, но и слабо го интересуваше….Защото винаги пред него изникваше един въпрос-Тези от къде се пръкнаха с излъсканите костюмчета на ЦК, или по точно на комсомолски секретарчета?
Неподстригани, брадясали..Опитващи се да говорят на „народен“ език….Но винаги излъскани….
Всичко това всяваше смут в и без това малкото му останало доверие към всичко и всички….После лека по лека се родиха партиите,партийните лидери и….това бяха същите тези псевдо дисиденти,които така упорито се разграничаваха от Партията.Но пък бяха много добре подготвени за политически лидери?!
И така, спомни си той как комсомолските секретарчета и мижави кариеристи превзеха властта.Но хората им вярваха.Н е за друго просто нямаха алтернатива.От две партии, коя да избереш?-Третата….тъпо….но той избра наистина третата възможност - пълният пас към всичко случващо се…Усещаше, че рано или късно ще се стигне до момента на лъгането,а той не искаше да става жертва и точно на тези….
Оказа се прав.След голямото имане дойде голямото нямане.“17 мига от пролетта“ отлетяха толкова бързо, че хората не разбраха как и кога дойде г-н Купон!Пари има,стока няма!По едно мляко, хляб и нещо дребно…
Та така дисидентите ни оправиха,само както те си знаят….Както и режимът все ни оправяше…..
Вече 20 години…Помисли си той!
Публикуване на коментар

Удари една телеграма

Популярни публикации