Loading

петък, 29 юни 2012 г.

Поколението на изгубените


Краят
II

Така и разбра за началото на нежната революция преминала сега в ожесточена борба за пари и власт – по телефона.И не кой да е, а уличният апарат работещ с май бяха 2ст. или 5……Нямаше особено значение.
Имаше среща на „Кръглото“.По едно две питиета в близката градинка отзад в парка, джаги, някоя и друга целувка с гаджето и след това пеш до вкъщи….То било станало 23‘00ч…Рейс?
Нъц….!
Слезе от студентският 280 на СУ. Пусна чинно монетката в процепа на уличният автомат и набра 72…….След първото свободно слушалката се вдигна .
-Ало?
-Тоше ти ли си? – на риск попита….
-Да бе аз съм.
-Абе копеле (тогава си бяха Хеви Метъл копелета) не искаш ли да се смъкнеш към „Кръглото“?Аз са отивам на там.Имам среща.Пийваме пушиме и се прибираме?!
Миг мълчание.Винаги беше така.Решенията бяха трудни даже и за малките простички неща.Но такъв си беше той (какво ли прави Тошето сега?).
-Разбра ли?
-Какво?Кое дали съм разбрал?
-Тошето падна!-бързо изстреля той…..
-Какво?Кой паднал?
-Тошето бе копеле!По новините в осем казаха, че е подал оставка….
Аре стига бе!Това майтап ли беше, или какво?Все едно бухалка мина през главата му.Обърка го.За пръв път в живота му имаше Новина, не Новини!
Дойде краят на Вечното и естествено на негово място настъпи началото на неясното и смутно бъдеще.
Но!всичко това бе съпроводено от някакви нови неща, чувства, мисли….
Непознати до сега!И както по късно осъзна в основата беше Надеждата!Всъщност си даде сметка по-късно, че никога преди това не е имало място за това.Две несъвместими неща-измамното светло настояще, бъдеще и Надеждата!
Нямаше как!Просто нямаше как!
Не го осъзна тогава, но сега вече да.
Стигна през парка до „Кръглото“ без да се усети, а там животът си течеше както винаги.Гарниран с обилна доза непукизъм, алкохол, джаги и задълбочени разговори на тема музика.запита се дали някой въобще подозираше, че вече касетките с албуми вкарвани нелегално от загниващият запад вече ще бъдат реалност?Едва ли!Музиката, купоните, алкохолът, срещите, реланиумът, перкизанът, бяха техният живот, настояще и мътно бъдеще.
Отърси се от тези мисли, каза здрасти на няколко човека и с ясен поглед и мисъл разбра, че всички тези хора не бяха неговите хора.Неговият свят, или по точно новият му свят!Единствената допирна точка беше музиката и безсмислените разговори за това кой и как се напил, надрусал и….Помота се малко,каза набързо „Чао“ и тръгна по обратният път да хване автобуса.
Прибра се…
Публикуване на коментар

Удари една телеграма

Популярни публикации