Loading

сряда, 18 януари 2012 г.

Аз И просто........на простото

Аз искам:
Аз съм просто един работодател.
Аз искам простичко да наема персонал.
Аз искам просто той да работи.
Аз искам да се спазва просто едната шибана трудова характеристика.
Аз искам просто малко съвест.
Аз искам просто поне малко желание за развитие.
Аз искам просто точност.
Аз искам просто 0.00001% лоялност.
Аз искам просто поне малко начални знания и квалификация.
Аз искам просто поне малко заинтересованост.
Аз искам простичко уважение и отговорност.
Аз искам просто да не ме правят на шибан идиот.
Аз предлагам:
Аз предлагам дългосрочен трудов договор.
Аз предлагам безплатно знания.
Аз предлагам заплата.
Аз предлагам осигуровки.
Аз предлагам кариера.
Аз предлагам изрядни трудови взаимоотношения базирани на трудовият кодекс.
Аз предлагам помощ в трудни ситуации.
Аз предлагам лични инвестиции в и за бъдещето на персонала.
Аз предлагам човешка толерантност.
Аз предлагам свобода за взимането на решения.
Толкова ли много искам и толкова ли малко давам?
Идеята за АЗ ми хрумна след последните събития във фирмата,които ме провокираха да се замисля ЗАЩО нещата в бизнеса не вървят?
Много е изказано и писано за ниската и недостатъчна квалификация на персонала.
Да така е за жалост.И идеята за последният проект,в който само да сега са вложени 20 000лв. беше да наемем точно такъв персонал.С недостатъчна квалификация.Да бъде дообучен и теоретичните знания да се прилагат на практика като през това време всичко се заплаща от фирмата,както и извънредният труд.
Да,но не би.....
В България работодателят се приема като човек,който ако има възможност трябва на всяка цена да бъде прецакан.Той е най голямото зло на света.
В България работникът се държи като дете и знае само две думи-искам и няма.
В България работникът знае повече и много.
В България работникът има мнение за всичко и всички,че даже и за политиката на фирмата.
В България работникът има само привилегии,но не и задължения.
В България работникът мисли,че някой му е длъжен,а не че трябва сам да се постарае да си го заслужи.
В България за работникът- работа и дисциплина са архаични понятия.Само заплата и отпуска са съвременни,а болничният е тежката артилерия.
В България работникът иска да шеф (макар и сам на себе си)
В България работникът на работа обсъжда личният си живот,а в къщи- работата.
В България работникът печели уважение само ако яко е прецакал шефа,иначе е от лошите и трябва и той да е прецакан.
В България всички искаме да сме бизнесмени,е може и шефофе.
В България всички сме страшни индивидуалисти,никога не сме и няма да бъдем от общата народна маса.
В България слушаме само себе си,другите ни баламосват.
И по-повод това се сетих за едно интервю по радио"Хоризонт" с Юлиан Вергов.
Той каза нещо,което ме втрещи, но ако човек се замисли съдържа цялата истина защо винаги сме фатално изостанали или изоставащи?
Цитирам по памет:
"Много се радвам,че успях най-накрая да събера ЕКИП......"
За тези години усилия и труд обикновено се ражда една средна фирма(Да не кажа корпорация),а тук за същият период едва се събира екип.....
Е.........NO COMENTS.........

п.с.
А и ако някой Ви казва,че има безработица-не му вервайте.Има мързеливци,които само искат,нищо не предлагат и нищо не разбират.
Важи и за двете длъжности-работодател и работник
Та за това кога ще се оправим?-Рано е да се каже!

Публикуване на коментар

Удари една телеграма

Популярни публикации