Loading

понеделник, 26 юли 2010 г.

Притча за ядосаният младеж

Намери време, за да
прочетеш това !!!

Живял някога юноша с лош характер.
Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки
път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.
През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони,
намалявайки го до един на ден:
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не
загуби терпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил
всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
«Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!»
Тя никога няма да бъде същата както преди.
Когато се скараш с н
якого и му кажеш неприятни неща,
оставяш му рани като тези на вратата.
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш,
но раната остава завинаги.
И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те
ободряват.
Те са готови винаги да те изслушат ,
Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Покажи на своите приятели колко са ти скъпи.



Накрая: «Най-хубавото при приятелството – да знаеш, че можеш да споделяш тайните си »
(Allessandro Manzoni )

Няколко реда за размисъл...

Ако си получил този линк – значи някой те цени.
Нали и за теб има хора, които са ти скъпи.
Ти си много зает, за да пратиш линка на някого и си
казваш:
Ще го изпратя по-късно…
Може да се случи така, че никога да не го изпратиш, а някой
да има нужда от него 
п.с. За това пък го публикувам ;)
Публикуване на коментар

Удари една телеграма

Популярни публикации