Loading

понеделник, 12 юли 2010 г.

Стих за любовта

Пропуснах съществителността
на свойта единственост.
Препуснах
през времето на реалността.
Нямаше ли избор?
За мен,
преобръщащ същността.
Изгубих ли себе си?
Повярвал
В химера невъзможна-
Любовта.
Моногамна,сложна,
като вечността.
Отвъд пристъпвам
пълен от надежда.
Празен сън,
съчинение за съчувствие едно.
Опитвам да го събера
в свойто същество.
Но има хоризонт.
Край не виждам.
Светлина не блясва
във тунела....Теб.

Край цветя на гроб седя.
Мой ли е?
Или аз съм просто градинаря?  

Автор: неизвестен
Публикуване на коментар

Удари една телеграма

Популярни публикации